В косите скриваш капки стон,
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,

 „... без твойте единствени ръце..."
А реките са под мостове застинали
и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.

 Не чети писмата тъжни,
аз ще дойда вместо тях.
С теб не сме си с нищо длъжни,

Сребролика нощ... Луна...
В тишината пукот на камина...
Нежно сливане на две тела,

 
Слиза септември
като сянка от дим,

 Ноемврийска вечер бе... така студена,
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена

 
Лейди Мариан и четиримата "изпечени" крадци
 Мисля, че я познавате отдавна тази владетелка на Шеруудската гора - лейди Мариан, както и четиримата, които се бориха за ръката й - четирима "изпечени" крадци..

 
Не съм те чакала,
не съм се целила в тебе.

Паднала е звездица – Зорница,
че е огряла младото ти лице.
Ред по редом зъби се белеят,

Аз гледам те и знам, че няма смисъл
потокът ми от мисли да се спре.
Докато Бог на теб ме е орисвал,

 
Разболява тази обич към морето,
но предпазва ни от ревност и тъга.

Не я пази за Коледната вечер,
а по малко раздавай - за вечност.
Щом на свободата си обречен -