(нееретично)
 
         „Морякът, морякът, затуй е моряк,

Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива

Небето на очите ти е бурно,
но виждам, че се оправдаваш,
когато казваш как културно

Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,

Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно

Интерактивно есе
Посветените в любов отдавна подозират, че тя е нещо повече от емоционално и хормонално, волево и интелектуално състояние на изградената личност или най-малкото е зрънце свобода, втъкано във вяра и нежност, и мъдрост, и на...

От любов е всяка моя песен,
озарила с радост нашите души.
С тебе моят път е вече лесен,

Най-сетне се досети!
Не предполагах, че
съм на съперничките

Денят съзира
трепетно нощта,
едва, когато тя

По едноименно от Aneta Kz /Анета Джурова/
На сцената на малкия театър,
притихнала, с усмивка на уста,

По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите,

Вълната се разлива в умиление
и кара пак реката на талази
да среща светло вдъхновение