На "непознаТиЯ"
Кажете ми, че има по-ласкаво
от слънцето, докосващо през юли.

Със теб до лудост
си приличаме –
две капчици роса,

                   
        Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.

                                  
            Остана завинаги седемнайсетгодишна,
загледана с болка в Бургаския бряг,

                  
                                На  Г. и А.
 

 
Какво ли ще е, ако скоро
по пътя стар се засечем,