Милно сунце, що да сторам,
како, речи, да ти сборам, 
дека смо се меджу усилни години родили,

С целувките по моите коси
отлагаш дълго тъжната раздяла.
В очи любими, в тъмните очи

Очите й, от тебе укротени,
копнеж по залеза,
тъй истински, магични и зелени!

Тихой ночью, поздним летом,
Как на небе звезды рдеют,
Как под сумрачным их светом

(сънено писмо)
00:30 - 6:00
23.03.2007год.

(по Българи от оно време)
Поисках да съм
кайсия ранозрейка.

Беше бяла пролет, чиста и наивна.
Двама с тебе сред люляците свежи
снехме от нас завивката зимна,

      11.09.2009г.
Днес си зададох въпроса кой е по-опасен: фундаментално религиозният тероризъм или “държавноовладеният” тероризъм? Повод за тези редове също стана не само темата на Валери Рибаров във форума, но и навършващит...