Пак ти пиша от душата строфа,
припнала след истинска мечта.
Но отново сякаш катастрофа

 
There I was on a July morning
Looking for love,

Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време

Вървях по пътя,
белязан от щастие,
вървях ... и четях,

 Ако не съществуваше ти
и аз не бих се тогава родила.
Но съдбата поднася мечти