Поспри, че вече притъмнява
и езерото сънено мълчи.
Поспри сред дъхава тинтява,

“...Очите ти излъчват смях…”
Георги Минчев
Небето се продъни от сълзи

Зараснаха следите ни по росната трева,
където листи рони кленът в есенна мъгла.
И всяка строфа, литнала край тихата вода,

просто подари!
А трябваше да бъде неизречен
и трябваше за миг да отшуми