Като морето дълбока съм, като небето прозрачна.
И от скалите политам насън, пред тебе съм – злачна!
Сред упоените росни треви, сбрали от Слънцето зрялост,

В сърцето ми покълва пролетта,
макар от зимния полъх родена.
Дихание се ражда, свети с любовта,

Пак е плакало снощи небето
с тихи сълзи от звездния рой.
И те плахо потекли, където