Жил был художник один, Домик имел и холсты, Но он актрису любил, Ту, что любила цветы. Он тогда продал свой дом, Продал картины и кров, И на все деньги купил Целое море цветов.
[Припев]
Миллион, миллион, миллион алых роз
Из окна, из окна, из окна видишь ты,
Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез,
Свою жизнь для тебя превратит в цветы.
Утром ты встанешь у окна,
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.
Похолодеет душа,
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.
[Припев]
[Припев]
Встреча была коротка,
В ночь ее поезд увез,
Но в её жизни была
Песня безумная роз.
Прожил художник один,
Много он бед перенес,
Но в его жизни была
Целая площадь цветов!
[Припев]
[Припев]
Някога някъде
самотен художник живял.
Имал си дом и... платната.
Но влюбил се в актриса една,
която обичала много цветята.
Тогава той продал
своя дом, продал и картините си,
дори кръвта от своето тяло.
И с всичките получени пари
купил й море от цветя, цяло.
Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, което е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя.
На сутринта,
приближила се тя се до прозореца,
от гледката била обезумяла,
като продължение на съня й
площадът цял – потънал в цветя.
В душата й смут повял:
“Кой това чудо за мен е направил?”
Под прозореца беден художник стоял,
в очакване без дъх останал.
Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, което е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя.
Тяхната среща кратка била,
с влака скоро си тръгнала тя,
но в живота й завинаги останал деня
с безумните рози и песента.
Останал художникът сам,
през беди преминал и през ад,
но в своя живот бил винаги там
на отрупания с рози площад.
Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, което е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя…
Вперед, Аллочка!!!
