Блогрол
Постинг
17.04.2010 22:11 -
Егише Чаренц
Ти тлееш ли, тлееш у мен…
В мен се разгаряш
чрез пламък изконен -
в кристалния свят съм пленен,
аз – беден, нещастен, нищожен,
скърбя, как и мойта страна,
която светът е оставил,
мълчи безутешна, сама.
И как да те позова
и устни с твоите да слея,
о, как да те позова,
За да срещнем отново?
Живея?!!
Ты тлеешь и тлеешь во мне,
Во мне разгораешься ты,
На мерно-извечном огне
Кристальной своей чистоты.
Я беден, несчастен и сир,
Скорблю, как моя страна,
Которую бросил мир...
Молчит, безутешна, она.
И как мне тебя позвать:
Губами припасть - к губам?
О, как мне тебя позвать,
Чтоб встретиться снова нам?!
Стихи в переводе Ашота Сагратяна
16.04.2010
Няма коментари