Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2010 21:56 - FIRST TIME, SECOND TIME
Автор: qnam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове:
0



 Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахолякът, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънцето облизваше боровете и елите точно срещу очите ни. Ама това не беше водопад, просто прашинка в окото на фона на прекрасна песен по радио... все още не интернет радио... забравих кое.
Втори поглед! „Дръж си волана, моме!”-тъпа мисъл, защото другата беше по-силна: „Сега завърта в ума си всевъзможни версии – мъж, родители, дете, а и ние в офиса ...” А трябваше да и помагам докато се усъвършенства с предавките и капризната френска кола по нашите пътища – завой след завой /като не взех книжка когато му беше времето, пък обичам скоростите, обаче отговорностите...хм/. Нагледала се бях на наводнение /отнесе гнездото с лястовиците/, срутища, свлачища; наслушала за заплащане на щети, покупки на покъщнина за пострадалите... застраховки. И... сега от тази хубава, хубава песен, .... поне да беше тази: „Куда вас сударь к чорту понесло, неужто вам покой не по карману?”, пък и в офиса сме точно четирима, а то – любовна, не някоя rock балада, или пък “QUEEN”, не и ”Modern Talking” дори. Да де, тя английски знае, нали изкарахме трето ниво Site by site /от времето на баба ми/, обаче певецът не стига, че фъфли, но изведнъж някой хубав звук изтърве...върви, че го разбери,...но пък мелодична е, само за валсуване. Е, аз го разбирам този със сърцето, а на нея как да обясня, че е от любов..., и то заради това, че сме в екип ...току виж сме полетели към реката, или пък ... този бетоновоз я как рязко спира, пу, на три пъти. Мълча. Преглъщам. Пореден завой... Деца, приведени, огънати под тежестта на раниците, се прибират от училище. И тях обичам... Последен акорд. Ентропията /S/ в главата ми се увеличава, добре че ускорението /какво щяхме да правим без това G/ на правилната мисъл надделява. Разбира се, участъкът е прав..., два бързи погледа към сенника, знам тя кара с кецове, коланите са на място... СМС – а си го получих, в друго време и в друг свят...научили сме се, дружка! Пак това начално W ни спасява, няма палка, двамцата ни поглеждат дяволито, и уж единия вяло /все още чете Омир, а може би Тютчев/ се прозява, какво толкова – една червенокоса и една тъмнокоска, дали бяха с тъмни очила?
Оказва се, че вярното е F=М.V на степен L. Обаче все някак си е от значение и червеното отместване, ех, Айнщайн, добре, че се изплези...
Днес, разбира се, бях с очила, обаче се връщахме от запад.
Господи, прости ми, че се полакомих, та си спомням още и тази песен!...


Всяка прилика с истински лица и събития е тотално умишлена, и затова ситуацията е подсъдна, най-малкото, защото после пиратското копие на диска ми го подари колегата... :)

EVERY THING I DO,
I DO IT because
You are so close 



Тагове:   Time,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qnam
Категория: Поезия
Прочетен: 255697
Постинги: 300
Коментари: 114
Гласове: 398
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031