Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 14:40 - Разстоянието между нашите сънища
Автор: qnam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:
0




(сънено писмо)


00:30 -
6:00

23.03.2007год.

 

Тази вечер сънят ми бе особен, не само цветен, но... и нещо, което не струва много или поне не повече от едно шишенце скъп парфюм. И аз не знам колко струва. Може би всичко на Света!

Да, истински ароматен сън! От две части:

В първата аз – в огромен парфюмериен магазин. В причудливи, фантазни стъкленици, върху стъклени рафтчета наредени аромати, с разпръснати перли наоколо – около по-червеникавите течни цветове; изумруди и ахати, черни – около жълтеникавите; кехлибар, планински кристал и пъстър яспис (това ми е тазгодишната мартеничка за теб) около искрените и прозрачни течности. Прекрасна, божествена музика се носи и се издига от миниатюрни колонки (често ароматния се смесва с музикалния сън), блестят светлини от вградени малки спотчета луни, фино закрепени на сводести тавани.

“You are so young, I am so free!” –  ритъмът се смени...

И тогава си спомних как звучи дъха ти! Музиката на дъха – по ноти. На един дъх – една нота, един аромат. Понесох се като сребърен кон в мечтите си, като... див лебед към дълбокото на небето.

А, представи си, наистина ухаеше в съня ми! И четирите аромата, които си позволих да дегустирам – и четирите усетих – от връхните нотки до сърцевината!

После в съня се пренесох пред входната ми врата:

Втора част, а там – паднал в калта, в следобедната кал, скитник. В твоя образ, с твоя аромат! Знаех... в съня си чувствах, че ти и този сън ми подаряваш! Но всичко свършва, дори и съня:

Защо не те пуснах да влезеш? Щях да ти подаря мартеничката! Страхът ми трябва да е бил достатъчно голям, скова ме! Не мога сред този страх и сняг на сутринта дори да се надявам, че скоро ще видя лястовичка, или щъркел, или поне... синигерче! Болката отляво пак ме хваща! Ще те обичам още цял ден! Нов подарък за мен!

00:03

24.03.2007год.

А в полунощ  разбирам, че малко, нищожно малко е било цялото лутане и случване, всичките планини, изкачвани на един дъх, всичките морета, преплувани само с Тивия или Ра, или с яхтата на Папазови, всичките мостове, изградени от думите, независимо какво е имало под тях! Не, няма да спя, а ще те прелиствам със сърцето си!

 

П.С.: Никога не слагам върбови клонки под възглавницата, докато спя. Дори не ги късам, с тях да украся празника. А винаги се намират хора, които да ме напръскат с тяхната благовещенска росица. Гадая си ей така, по Куельо (и Петата планина), защото ...

Знаеш защо!

 

 “Заради очите ти си струва... и едно море да се преплува в безлунна нощ... моя любов...”

 





Тагове:   Нашите,   между,   сънища,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qnam
Категория: Поезия
Прочетен: 234899
Постинги: 300
Коментари: 114
Гласове: 398
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930