„Чувам разни неща да говори градът –
имаш цяла колекция сърца...”

Скъпи Sharles!
Отново ти пиша! Държа да ти кажа,
че вече се препъвам в годините.
Потъмня малахита в очите ми...
Косите ми – гарвановочерни все още,
запазиха чупливото и вълните от
тъжни къдрици – смолист водопад.
Червилото от нещастни /и нещатни/
розови усмивки, остана с последната
си багра в кутията с номер 21, а тя
/ще вземеш да ми налучкаш и ПИН кода:)
или номера на застраховката ми „Живот”/:)
в пъстрия несесер, заедно със съкровената ми
колекция от Мъжки Аромати.
А сега... всеки миг очаквам да омацам
брадата ти... нали нямаш гъдел? :)
Всеки следващ миг... до...
и сега... съм станала невидима!
Въпреки... ааа, неее, точно заради
резедавата ми капела с теменужена панделка.
И какво е това желание да я сменя с оранжева...
И с мисълта за вечно зеленото и младото в сърцето ти!
Забрави за трамваите, за такситата, за Студентски град...
За булевардите, за завоите, за Университета,
за Народната библиотека...
За „Дондуков”... Гладстон” 69... Алабин”... Леге”
и алея Яворов...
за Народния... с ориентацията съм добре.:)
За маската на Терес, за Бакхус...
за Татул... за 12 април... за Армстронг забрави!
Забрави за мъглявината в персоналния ти компютър.
Аз я създадох... от хаоса, но забрави!
Забрави всички онези Съботи, освен моята!

Целувки: Мирей

ПС: Премахни /DeLeTe//досега пък не работеше латиница/, което си избереш…
Ти все пак успя да разбиеш паролата ми и не мога да го преживея! :) :) :)
Обаче, кажи ми кой води по точки, ако се върнем със година назад на датата 16.03./четвъртък/@@@@?

"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави,
а когато няма какво да се премахне."
Антоан дьо Сент Екзюпери

„... зная как те влече да си лошо момче...”

16.03.2007г.