Ела, поне без свян да поговорим,
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.

И думата, дали ще се сниши,
дали в сърцето ми ще заглуши
и стон, и зов, и вятърни мечти - мълчи!
Признанието скрито е в моите очи.

Емоциите рядко имат глас,
но често те ни позволяват
съзнаваното, че с нашето "аз" 
ще трябва други да се съобразяват.

Последната, в която се вричаш, и не предаде!
Последната думичка - сричаш
в сън приказен и най-вече на яве
и шепнеш я тъй нежно: „Обичам!"