Нет, я не Байрон, я другой, 
Еще неведомый избранник, 
Как он, гонимый миром странник, 
Но только с русскою душой. 
Я раньше начал, кончу ране, 
Мой ум не много совершит; 
В душе моей, как в океане, 
Надежд разбитых груз лежит. 
Кто может, океан угрюмый, 
Твои изведать тайны? Кто 
Толпе мои расскажет думы? 
Я — или бог — или никто!



Не, аз не съм - различен съм от Байрон -
все още непрославен фаворит.
Подобно нему от света прогонен странник,
що с руската душевност е обвит.
По-рано почнах, ще завърша рано,
умът ми няма много да гори.
В душата ми, като във океана
кръст се оглежда - на угаснали мечти
Кой може, океан на старостта
да изведе наяве твойте тайни? Кой
да претвори словата ми за жадната тълпа?
Аз бог ли съм или съм никой!