Обичам да ми шепнеш с думи мили,
как ежечасно ми прощаваш, покорен
от моите целувки страстни…
В мен зреят, ненаситни и коварни сили,
които сгъстяват, между двама огън,
подвластни на бликнали ласки..
Ще те променя, ти само почакай,
както пролетта земята променя -
с бързеи бурни, с реки пълноводни,
с върби и тополи, потънали в здрача,
любовно окичени с дивни премени.
Ще те променя - с шевици и багри.
И с фара, смутен, дето кротко проблясва,
с безумния плясък на морски вълни.
С нагласата светла за дни първородни,
на крехкия свян и на властни мечти!