“I like Chopen...

Love me now and again”

Валяло е! Дали,

защото капките

се сливат по стъклото,

аз виждам там сълзи,

които сякаш готвят се

да паднат и попият

в земята, която

очаква ръце,

и слънце, и дъжд...

и покълнало семе

плод да даде!

Проясни се изведнъж.

А дъгата - седем

прекрасни цвята,

изви се пъстра,

докосна гората.

И запяха птици,

затрептяха

добри и сияйни

милиони звездици.

А залезът изпрати

над бърда и скали

последни трептящи

лъчи – очици...

04.04.2002г.