И днес той е бор - дървото най-гордо,
снага исполинска в гора извисило.
Каква Голгота е за людете това бесило!
Бори се за доброто на свои и на чужди,
познавайки в детайли човешките нужди.

Любовта велика осени му душата!
В Родината, чрез Ана, обичта намери,
превръщайки себе си в олтар свещен,...
в който свободата остана свята,
верен на Хаджията и на Караджата.

Любовта му славна децата ни знаят?!
Така сме потомци - добри и грижовни!
Сърцето велико любов ни е дало -
затуй все ни води духът му свещени:
съвест в съвестта ни - като огледало!


В утрото на 19.02.1873г.