Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна,
с която кротко се прощавам.
Едно посърнало кокиче
опитва да пробие
и в недопетия си стих
свенливо
зениците твои приласкава.

Ще ме посрещат
багрите на пролетна дъга,
която в топли сънища се вие,
безпаметна.
И весело се спуска,
полита над света
с целувките си цветни да покрие,
да съживи и камъка.

Ще тръпна сред
доверие и шепот, неистово
по пясък нажежен, суров, 
с надежда шеметно
разискрена във летния
ни спомен за любов.

Ще ме създаваш и извайваш,
от огнените мълнии пленен,
от писъка на есенна жарава.
Със обич преродена ще мълвя:
"Повярвай ми, не няма тлен,
където любовта се подвизава!"


29.11.2006год.