За мен са уличките калдъръмени,
с блестящи отражения на
Слънце – злато.
За мен са козите пътеки стръмни,
изпросени от неуморната
вълшебница Ерато.
За мен са песните по съмнало,
прегръдките ти - веща
приказна безбрежност.
За мен са корабни платна разгънати,
пътуващи към раждането
на онази свята нежност.


За мене и скалите разтрошаваш.
За мене покоряваш стръмнините.
За мен слова прекрасни сътворяваш.
За мене брод опъваш през реките.


За теб е пламнала искра от огъня,
в самотни тъжни нощи
край огнището.
За теб е извора, от снегове подгонен,
превърнал ромона си
в стара истина.
За теб звездите всяка нощ целуват
цветните ми сънища
преди зори избистрени.
За тебе бисерни морета се вълнуват
с косите на сирените
от страст разискрени.


За тебе огъня понасям в шепи сладостни.
За теб нестихващ, бурен поток опитомявам.
За теб звезди, Плеяди паля радостни.
За тебе океани и морета подлудявам.

19.02.2007г.