Обичай ме, но бавно ме обичай,
по малко се разкривай,
от вятър по-нежна бъди,
от дъжд по-проливна,
от дъгата по-цветна,
от виното по-млада,
по-весела от славей,
по-вярна от брата.
Имаме време достатъчно
да бъдем сговорни и щастливи.
Щедро, но бавно ме обичай,
по-бавно се раздавай,
от цветето по-истинска бъди,
от водопад по-мощна,
от слънчеви лъчи по–ярка
по–женствена от Венера красива,
по–мъдра от совата нощна,
и… винаги си остани щастлива...

"Човекът всякога е верен на нещо извън ползата си." Кан Аспарух

Божествена поезия! Поздрави!

От сърце и с обич! Случи се така, така ли се случи?....