“Хей, запази последния танц за мене…”

Душата ми – бутилка, захвърлена в морето,
най – скъпото писмо обгърнала в обятия,
на пристана самотен тръпне под небето,
очаква танца на вълните в ефирни възприятия.

С целувка от коприна, под слънчево небе
и в сребърните капки от облак дъждоносен
лятото отмина, а есен, пълна с плод зове,
сезон прекрасен, от Господа изпросен.

И вярата ми никой не може да потъпка.
И танца ми последен, а и очакваният свят,
олтара ни ще сгряват с нежната си тръпка
и ще привличат със ярък весел цвят…