тъй избухват – малки нежни звездопади.
Метеорни чисти звуци – крехки чудеса,
сътворени пак от твойте серенади.
Не замлъква седемструнницата още,
във очите дръзки пламъци догарят.
Не мисли за пеперудените нощи,
аз ще следвам... еднодневната китара.
Ех, едната струна се предаде – нека.
Шест остават още – във испански строй.
С тях дори фламенкото е живо, леко.
За меренга мисля, само спри, постой!
..............................................................................
И прозорци, скрили ледоходен стон,
да превземеш ключовете ти помагат.
Случаят е само див разлистен клон,
след тиха есен, отбрулен листопадно...
Почувствахме се млади за последно...
Китарен звън звездите разлюлява.
Без тези сладки серенади ми е бедно,
горчи ми пък, когато знам, че трябва...
“Мне мотив поможет старый
Подобрать к любви ключи.
Только не молчи моя гитара,
Моя гитара ты не молчи.”
20.03.2007г.
