Превзе душата ми и с огнените трели
на чувствата, с нетленно тържество.
Зениците ми от любов са отмалели
и в кладата на свято тъждество

се раждат песни и най-светли химни,
и оди радостни превземат свят красив.
За теб, за нас, са чувствата взаимни,
в летежа бурен и потръпващ, жив.

Превзе ме с глас, с усмивка, нежно,
при слънчева омая ме отвлече.
Превзе сърцето ми копнежно,
душата ми превзе... човече!