В нощи неспокойни, в зряла тишина,

с мислите нестройни, с мирис на жена,

знам, че те вълнува тази тайна скромна

и към теб пътува радостта огромна.

Ти си ми небето – вихрена орлица,
дето под сърцето крие си дечица…

Ти си ми безкрая, в свидни чувства мили,

пия с теб омая – тъй да ни окрили,

че в нашта Вселена дивно да се вслушам

и пак преродена  в тебе да се сгуша!