А реките са под мостове застинали
и сенките ни бродят тъжни, безпризорни.
Това, което търсим, не е минало - 
избираме руслата им просторни.

Пристанищата са отдавна непотребни
и котви се люлеят под маяка вяло.
И от вълните пръските тъй дребни
проблясват нежно в мрака, мили - в бяло.

А планината непокорните зове ли,
ведно прегърнали се - с тях е вятърно,
достатъчна ли е реката, море... и...
Нима е границата планината?

17.12.2007г.