Ноемврийска вечер бе... така студена,
от болка плака старото небе.
Душата ти – сълзица наранена
в дланите ми, беззащитна, бе.

Студено стана, но не падна сняг.
Птици сиротни в клоните се свряха.
Реката – нишка тънка, немил бряг – 
и двамата съдба една деляха.

Замръзваха в студа върбови клони,
в живота, сякаш пречистващи сълзи,
те диреха най-тъмните подслони,
и някой влюбен – да ги претвори!

21-23.11.2008 г.