Любви, надежды, тихой славы
Недолго нежил нас обман,
Исчезли юные забавы,
Как сон, как утренний туман;
Но в нас горит еще желанье,
Под гнетом власти роковой
Нетерпеливою душой
Отчизны внемлем призыванье.
Мы ждем с томленьем упованья
Минуты вольности святой,
Как ждет любовник молодой
Минуты верного свиданья.
Пока свободою горим,
Пока сердца для чести живы,
Мой друг, отчизне посвятим
Души прекрасные порывы!
Товарищ, верь: взойдет она,
Звезда пленительного счастья,
Россия вспрянет ото сна,
И на обломках самовластья
Напишут наши имена!
                                         1818




Към Чаадаев - Пушкин

Любов, надежда, слава тиха -
обгръщаше ни с суета света.
Гуляи младостта изпепелиха,
подобно сън в мъглата, в утринта.
Но в нас все още искри желание
под гнета на продажницата власт,
с нетърпелива във душата страст
отечество да възродим, с призвание.
И чакаме, с надежда, но и с глад
минутите на волността гореща,
тъй както чака влюбен млад,
часът любим на първа среща.
Додето в свобода горим,
догде сърцата ни са в честност смели,
другарю мой, Отечество ще съживим
с душите ни, с прекрасните повели.
Другарю, ще избухне, ти повярвай,
звездата на пленителното щастие.
Русия след съня ще се изправи
и над отломъци от самовластие
ще впишат, че сме ний живели!