ще напудря миглите с безвремие.

Искам те – не спира да боли

миналото в спомена за мене.

Идва времето предначертано

да заместя всичките посоки

тъй набързо, може би отрано

със една – отвеждаща дълбоко.

Аз обичам този див живот,

тихо моля се на ветровете –

натежала клонка – светъл плод

запомнете днес в ръцете ми.

Зная, че ме чакаш там, на ъгъла

да прегърнеш моето сърце,

редно ли е себе си да лъжа,

ех, отдавна искаш ме, момче.

И безплътна, дивна и ефирна,

твоята мечта пристига вече.

Синьото небе пред нас се ширна,

бели спомени са тъй далече.

21.06.2006 г.