Наивнико, поете,

пиши догдето

мечтите огнени

се блъскат

в паметта ти,

така и царството

ти идва.

Пиши догдето

спомени раздират

света ти сигурен

и мозъчните

клетки,

повикали и музата,

и лира...

Пиши догдето

слънцето ти свети,

пиши за нас,

за другите...

Обичам те,

макар наивник,

...цвете...

Ала наивниците,

цвете, с души

свободни са, зове ги

полета, и птиците –

в небето.

Пиши, наивнико,

пиши, поете!!!

18.05.2006 год.