С целувките по моите коси
отлагаш дълго тъжната раздяла.
В очи любими, в тъмните очи
видях усмивка се е спряла.

С прегръдки, пламнали по мръкване
извикваш радостта в звездите.
След нас остават само стръкове
и спомените по тревите...

С омаята на росно биле,
и с" звук на меден чан
под погледа Му свилен
вървим по пътя начертан.

И няма да ни плаши дъжд,
и весела дъга ще грее.
Щом съм с усмихнатия мъж,
животът, ведър, ще се смее...