Не ме превръщай в шепа пепел,
в отбрулени отмиращи листа.
И жива да съм само в твойте шепи,
дай ми крила - да полетя!
Дори и в бурята, при сън ранена,
и в пълноводието на река,
аз чувствам се от тебе защитена
и пак дерзаеш - да раста!

Но всъщност, тихата вода мълчана,
побира в себе си греха.
Обичам те, от теб съм обладана
и възхитен от нас света,
привлича мълком звездния шпалир,
взривява се комета - самотата...
И нека знае целият всемир:
едничък ти си на Земята!