С отплаващите ветроходи
решихме да поемем заранта.
И Слънцето дано ни води
към изгрева на новата звезда.

Заради очите ти очаквам
в погледа ти скъп и съкровен,
греховете свои да изплаквам
и да шепна - „Ти си още с мен!"

Заради ръцете ти сънувам
всичките морета по света.
Смисъл има ли да се преструвам,
че усилено не те чета?

Заради една любов изгрява
Слънцето щастливо над света.
И сърцето все ще се надява
на твоята усмивка ...пред света?!

Заради един живот умеем
в чувства святи да горим
и пак за него ще успеем
свят от обич тук да сътворим!

Eugeni, не можа да ме подкосиш
и да подрежеш крилете ми!