Мелничка за кафе

Обичам тези гълъби на рамо...
Един от тях политна
и тежко се сбогува
с най-светлото
от истината житна.

Един от тях - магично и олтарно...
В свеж мирис на кафе, и в струна.
В мелодия, палитра, писък,
във нежността, с която
отпиваше и вино, и отрова.
Вълни, и бряг, и бяг... и плисък...
преодоля замислен, искрен,
а после... над хоризонта се смали...

И чакам... пролетна, и нова,
и лятно разлюляна,
и есенно смълчана,
след бяла зимна приказка,
искрящ да се роди...
 

Заупокой

Не си отивай, какво, че е сред юли?
Какво, че есента ни подслони?
И лятна буря те отбрули...
Завинаги листец си остани...
На вятъра в покоя си загърнат
и светло към звездата си вървиш...
И зная, някога ще ме прегърнат
във бяла зима жълтите цветя...
Дали ще могат лентата да върнат
или натрапващата се - смъртта...
ще се усмихне като на бездомна,
укриваща си мъката огромна...
12.07.2008 г.