По дланите полепва самота.
Изричат устните единствено желание…
Опитвам се всевластно във нощта
да търся пак в упорство оправдание…

А може простата ми динамична същност
да бъде вързана пред криво огледало.
На сол стъклото ще взривя, ще пръсна,
и няма да простя - налюбена до бяло…

А може тези мои длани светли
да тръпнат пак в очакване незримо,
разпръснали с любов мечтите цветни
над клепките ти свидни, омайниче любимо!

Много силни и искрени стихове! Харесва ми цялата поредица от стихове и есето!
Поздрави и усмивки:)))))))