На Далия

Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство, от ръцете ти родено.

Стихия вихрена, копнежна,
заливала те с много нежност,
макар и късно, но откривам
и двама ви с любов завивам.

Ех, колко малка беше,
колко крехка и свенлива.
Достатъчна си... в лунните
му нощи луди
любовта за миг да се събуди.

Достатъчна си!
Да си жива!