С маската на ангел поднебесен,

ти поднасяш ми вълшебна песен,

от която чувстваме се в Рая,

но пък пада маската накрая!

Възприемаш ме не за богиня,

докато ти вземам милостиня.

Мойта маска с рязък удар пада.

И събуждаме се с тебе в Ада!

Кой ли чувствата ми секвестира,

че забрули ги секира.

Щом сме с маски двамата по път,

дяволиите ни ще растат.

Ангели паднали – малките дяволи –

около тях е завързан светът.

Живота в хомота са винаги впрягали,

по алгоритъм е техният път!