Блогрол
Постинг
08.04.2010 13:26 -
Святая ночь на небосклон взошла- Фьодор Тютчев
Святая ночь на небосклон взошла,
И день отрадный, день любезный,
Как золотой покров, она свила,
Покров, накинутый над бездной.
И, как виденье, внешний мир ушел...
И человек, как сирота бездомный,
Стоит теперь и немощен и гол,
Лицом к лицу пред пропастью темной.
На самого себя покинут он -
Упразднен ум, и мысль осиротела -
В душе своей, как в бездне, погружен,
И нет извне опоры, ни предела...
И чудится давно минувшим сном
Ему теперь всё светлое, живое...
И в чуждом, неразгаданном ночном
Он узнает наследье родовое. На небосклона свята нощ възлезе - Фьодор Тютчев
На небосклона свята нощ възлезе.
И ден във радост, ден любезен,
подобно покров златен слезе,
наметнат покровът, над бездна.
И тъй, видение, светът си тръгна,
И, както скитникът, бездомна твар,
сега стои и гол, и немощен, изтръгнат –
на пропаст тъмна пред лицето.
умът изпразнен, помисъл осиротяла.
И потопен във бездната - душа
отвън опора не очаква, ни предел…
Учудва се на сън, отдавна минал
Сега за него всичко светло е, и живо…
И в чуждото, нощно неразгадано,
наследство родово той там съзира.
''А цыганская дочь - за любимым, в ночь'...
ЦСКА Comedy - забавление до дупка!
Първоаприлско - и да, и не съвсем...
ЦСКА Comedy - забавление до дупка!
Първоаприлско - и да, и не съвсем...
Няма коментари
