По едноименно от Aneta Kz /Анета Джурова/


На сцената на малкия театър,

притихнала, с усмивка на уста,

изкусна фея твореше красотата,

топяха се нестоплени сърца...



На истинската сцена бурна,

танцуваща, развяла свилени коси,

любов-омайница се втурна,

сърцата мигом прелъсти...



Любов и красота, две думи чудни,

люляни заедно в една съдба,

очакват истини, добри и будни,

да оживеят в радостта.



..............................................................................


На сцената, ранима, вдън сърцето,

изгряваше стремително звезда.

От векове вълнуваше поети.

Дали не беше... свобода?...


14.05.2007