Вълната се разлива в умиление
и кара пак реката на талази
да среща светло вдъхновение
в живота, който святостта ни пази.
И ти сега, чрез страстите сияеш,
стихийно влачен от вълна – река:
в селенията бурни ще познаеш
как тихичко пристига радостта,
как светлата й мисъл те подема,
как бавно съживява сетивата,
за да опишем вечната поема
за любовта на мъжа със жената.
Ще можем ли вълните страстни
в усмивка да опитомим
и скритата им сила да владеем?
На мощните води жреци сме властни -
в копнеж искрящ, неугасим,
в реките на надеждата живеем.
Брегът ще ни подмами с вечност,
но ние сме на гребен на сърдечност!