Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.

Поверието с нежност ни дарява
затрупва ни и с есенен копнеж,
не ще ни сполети още една такава,
дошло е времето на сребърния скреж.

Крилото си ти дадох, в обич да летим,
душата ти при моята възлезе.
И хубаво, че в отпечатъци от дим
словата ни безумна клетва везат.