Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда – като нежен лебед.
Човек не знае как съдбата
предпазва го по пътя сложен.
И как щастливи небесата,
го правят единствено възможен.
Сърцата в ритъм резонират,
напипали са пулса точен.
За миг дори не се и спират…
Света усещат непорочен.
- Вълната следва тихо трепет твой,
предизвестила звуци – светъл рой.