Тебе Бог те прати за подарък и заръча ни най-нежно да горим в съдбовен пламък толкова жарък Вселена цяла с обич да взривим.   Насън ли бе или наяве – с целувки ме обсипа посред нощ и с нежни чувства, неподправен доказа, че не можеш да си лош.   Съзрях в очите ти трепет блажен, който повдигна ме да полетя и изгрев бликнал, в теб отразен, припомнил ми най-първите лета   на тази тръпка така омайна, на вечни и неземни чудеса. Запазихме ли и нашата тайна или завижда ни без свян света.   Какво ще ме препъне – грош наръбен и чувства, паднали ненужни в калта или пък сянка нечия в живот озъбен, събираща ме мигом със смъртта.   Теб бог те прати – за мен приятел, завинаги с мен близък остани. Да се предпазим от злия вятър – ти винаги опора ми бъди!