Животът ми през пръстите изтича,
но щом сме в ритъма на страстното танго,
което двамата така обичаме,
това не може да ни плаши и дано
ракурсът друг е, съвършено,
в естествената приказка за двама,
където всичко е докрай простено
и премълчани истини там няма.
Надявам се, ти ясно да разбираш,
че само теб копняла съм навеки.
Щастлив, в прегръдката примираш,
съзнал зова на древните пътеки.
И писано ни е било така –
да търсим, да жадуваме любов…
Една потрепваща ръка
пак води ни по пътя нов.
Не са ни нужни магистрали,
под злачно нацъфтелия салкъм -
сърца горещи сме събрали
по път, застлан със калдъръм.