Ако не съществуваше ти
и аз не бих се тогава родила.
Но съдбата поднася мечти
и с нас е още нежна и мила.

 Ако не съществуваше ти,
кого ли бих могла да обичам,
в тези искрени нощи и дни
на кого ли до век да се вричам?

 Ако не съществуваше ти
как бих била неземно сетивна
и без твойте искрящи очи,
бих ли била толкова силна?

 Ако не съществуваше ти,
нямаше сега да покажем
как от обич се раждат звезди,
а сме двама в нощта - двама по паважа!

Без нас едва ли щеше да съмне,
нито в пролет роса да ръми.
Но загърбили дните си тъмни,
дано по вечност така ни върви!

Прекрасен стих! Поздрави и усмивки:)

Благодаря - ще се абонирам за твоите!:)))