Вървях по пътя,
белязан от щастие,
вървях ... и четях,
и свободата римувах.
Вървях
и на кръстопътища
свободата милувах...

Но повечето от нас, нали
като пътници,
понесли кръста си
имат нужда от нея
в трудните дни,
пак са верни,
защото дишат свободни,
не се свършва, не секва 
въздухът за тях.
Понякога
изцеждаме сълзи,
след пореден грях,
но не чувстваме гняв,
може би ... само ни боли!