Плаваме на лунна светлина - по-верни няма от нас на света. Макар бреговете да раздират без жал всяка нежна вълна и мистрал, погнал буйните морски вертепи, да отпенва мислите ни слепи,
не ще го укрия: Такъв си! Смел и нежен,… и в бурята морска оставаш копнежен. И караш сърцето ми, смутено, да пее и чувства непознати в мене то да влее, претръпнало сред дива и тъжна мъгла. А ти още вълнуваш, знаеш ли това?
А плавахме на изгрева с платната, обходихме открай докрай Земята. И всяка лодка и... пазарен шум, неовладени отекваха в моя разум. Сетивното оставяш да ни води, защото овладели с тебе сме несгоди!