Щурецът пожела
постеля... И слънцето я изтъка
от шепота,
от палитреноръждивото
на залеза,
от натежалата цветност на
очите и от синьото
пеперудено безмълвие.
Отражение
в парче огледало,
където...
устните...
ръцете...
подгонени от вятъра,
следи от лудост ни оставят,
а кръвта...
Пият зениците ни вино...