По Жо Дасен Joe Dassin На Евелина посвещавам   Зима е в Нанси и посред мокрия сняг влезе младо момиче в моето кафене. А аз бях вдървен, и изнежен, и плах от близостта на очите и, с цвят на кафе.   Незнайно как ме докосна и покори, мен, напълно за нея непознат. Дъждът все така продължи да вали – това бе просто феромонен аромат.  

Благодаря! Обичам я тази песен! Напомня ми за детството! Като малка учех френски и много я харсват тази песен. Невероятна е! Желая ти усмихнат ден!