Това ще ми се сбъдне...!Нека!
                                 Ако напиша името ти на
                         салфетката, а после и там
                         остане следа от червилото.
             Реших да не е все розовото...
             Продължавам да го рисувам,
пиша по сатенените облегалки
на столовете, на мекия фотьойл,
             по чашките блестящи стилно
             в кабаретната част на нощта.
                        Ще го издрасквам с нокът
                        дори наобратно по стените.
                                 Какво са шест буквички, само...
                                 Шест горящи кръгове от кладата
                        на ада, който избираме сами.
                        Такава ще бъде всяка сутрин,
              по тридесет пъти в деня ми...
              И нощем унесено го записвам
в главицата си, заета само с него
и с нищо друго, и с нищо повече.
              В мястото на записа дъх,
               чувам гласа ти по пистата.
                          Препредава се от неврони,
                          трансмитери, гали ме нежно,
                                   както тогава, в Началото
                                   На Нашата истинска пролет!

15.02.2007г.
един ден след 14