по Жорж Санд

Златните сънища
разпръскват пред мене цветя.
Конски копита
кънтят преди да изчезне нощта.
Дебнеш първата
ми усмивка на ранина.
С вой на вълчица усмирявам
най-сладката рана.
Първата мисъл,
първият поглед,
първата целувка
приласкават страстта ти на ловец.
И въздуха, принуден от теб
леко да ме гали,
трепти и над твоите клепачи.
Бял божурен венец
отразява дъгата! Да!
В съня на една непозната!

28. 08. 2007